За рисовете |
||
|
(Евроазиатски рис) е хищен бозайник от семейство Коткови. Той обитава един от най-обширните ареали и е третият по големина хищник в Европа. Рисът има интересен външен вид с къса опашка и тяло, поставено на дълги и дебели крака. Тези приспособления му предоставят предимство при успешния лов и оцеляване в суровите условия на северните ширини, където обитава. Представителите на рода Рисове са най-едрите от всички котки на континента. Дължината на тялото на риса варира от 70 до 130 см, а височината при холката достига до 65–70 см. Теглото на риса се движи между 12 и 35 кг, като някои сибирски екземпляри достигат до 38 кг и дори до 45 кг. Ушите му са триъгълни, на върха завършват с дълги черни косми, наподобяващи четчици. Рисът е животно, митологизирано от много народи, а неговата потайност и ловкост внушават респект у древните общества. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г., но преди това българите го приемат като нечисто животно поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък. След Втората световна война рисът изчезва от българската природа, но към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини1
|
||
